Кой български кан - Тервел, Крум или Омуртаг, е увековечен

 


Кой български кан - Тервел, Крум или Омуртаг, е увековечен в скалата? Три догадки какво държи войнът в лявата си ръка
Един от най-големите знаци на България е Мадарският конник. Представлява изсечен в скалата барелеф, намиращ се на 23 метра от основата й. Неговите размери са 3,1 метра широчина и 2,6 метра височина. Разположен е до село Мадара, на към 20 км от град Шумен. Това е единственият скален релеф в Европа. Този незабравим монумент се състои от три фигури -  конник, куче и лъв. Конникът е в действителен размер и е ситуиран най-високо. Облечен е в дреха до колене, стои върху седло с високо облегало и десният му крайник е натикан в стреме. Под предните крайници на коня е ситуиран лежащ лъв, а зад коня е изобразено тичащо куче.
Поради ерозията на скалата и неприятното положение на фигурите, останалите детайли от композицията са противоречиви и нееднозначни. Три са догадките какво държи конникът в лявата си ръка: кана с вино, ловен рог или мотивите на коня. Още се спори

дали ездачът е с покривало или с калъф за стрели
Повечето откриватели считат, че лъвът е прободен от копието, само че има и такива, които настояват, че то не се забива в него. Някои учени даже откриват в композицията орел и змия.
В скалата са изсечени три надписа на гръцки език, отнасящи се до събития от българската история от началото на VIII до първата половина на IX век. Най-старият надпис е от ръководството на кан Тервел и споделя за помощта, която владетелят оказва на византийския император Юстиниан II Носоотрязания при връщането му на престола в Константинопол.
Забележителният скален релеф от ранното Средновековие е за първи път е разказан през 1872 година от Феликс Каниц. Датировката, както и самоличността на конника към момента са противоречиви. В подножието му са открити пещера с артефакти от тракийската ера, българско

езическо светилище с каменен надпис
на господ Тангра, както и дребна черква. Тези обстоятелства ясно демонстрират, че мястото към паметника съставлява остарял паметен център, употребен през разнообразни столетия, което прави датирането на паметника още по-сложно.
Някои учени свързват барелефа с тракийската просвета и считат, че на него е изобразен тракийски конник, изключително известен измежду локалното население през Античността. Позовавайки се на стареенето на камъка, други откриватели допускат, че лъвът в релефа е изсечен по-рано от кучето, а конят е преработен във времето. Според тях композицията е изменена при ръководството на Тервел, превърната е в ловна сцена и по-късно са добавени надписите и ловното куче, което е типично за подобен сюжет. Съществуват даже отзиви, че конникът изобразява персийския държател Дарий или древноиранския господ Митра.
Най-популярната догадка обаче е тази за българския генезис на скалния барелеф. Опирайки се на стилистични характерности и на информацията от надписите, множеството учени са уверени, че край Мадара е увековечен някой от българските канове - Тервел, Крум или Омуртаг. Част от тях намират сходства с тюркски художествени обичаи и сюжетни линии, други пък се аргументират с приликите на сходни изображения, присъщи за персийското изкуство. Техни сътрудници, подкрепящи теорията за

българския генезис на паметника
допускат, че ездачът може да не е съответен кан, а сборен облик на българския триумфиращ държател или даже господ Тангра.
Засега най-вече поддръжници намира мнението, че конникът показва кан Тервел и се възприема като знак на българската държавна мощност и самочувствие на нейните владетели.